С много думи, а нищо не казвам

Спомняш ли си зината студена

Спомняш ли си мен. 

Спомняш ли си колко бях пленена

ноща превръщах в ден. 

Мина време ден, година, 

мина малко повече дори. 

Нежността изчезна, любовта премина. 

А уж обичаме се ний, нали? 

Аз във мойте чувства сигурна съм

Но ти казваш:  "Променила съм се"

Ти се промени, с годините се изтощи. 

Няма вече нежнист няма я и любовта, 

не казваш ти за нея и оставяш я настрана. 

Чувствата понякога трябва и да се изричат, 

ти сам ме учеше на слова за любовта. 

И в крайна сметка редовете пак изписах

никой нищо не разбра нали? 

Обичяме ли се, не се ли? 

Само ти ще кажеш... остани.