24.12.2019 г., 1:57

С много думи, а нищо не казвам

625 0 0

Спомняш ли си зината студена

Спомняш ли си мен. 

Спомняш ли си колко бях пленена

ноща превръщах в ден. 

 

Мина време ден, година, 

мина малко повече дори. 

Нежността изчезна, любовта премина. 

А уж обичаме се ний, нали? 

 

Аз във мойте чувства сигурна съм

Но ти казваш:  "Променила съм се"

Ти се промени, с годините се изтощи. 

 

Няма вече нежнист няма я и любовта, 

не казваш ти за нея и оставяш я настрана. 

Чувствата понякога трябва и да се изричат, 

ти сам ме учеше на слова за любовта. 

 

И в крайна сметка редовете пак изписах

никой нищо не разбра нали? 

Обичяме ли се, не се ли? 

Само ти ще кажеш... остани. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Денислава Донева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...