С много думи, а нищо не казвам
Спомняш ли си зината студена
Спомняш ли си мен.
Спомняш ли си колко бях пленена
ноща превръщах в ден.
Мина време ден, година,
мина малко повече дори.
Нежността изчезна, любовта премина.
А уж обичаме се ний, нали?
Аз във мойте чувства сигурна съм
Но ти казваш: "Променила съм се"
Ти се промени, с годините се изтощи.
Няма вече нежнист няма я и любовта,
не казваш ти за нея и оставяш я настрана.
Чувствата понякога трябва и да се изричат,
ти сам ме учеше на слова за любовта.
И в крайна сметка редовете пак изписах
никой нищо не разбра нали?
Обичяме ли се, не се ли?
Само ти ще кажеш... остани.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Денислава Донева Всички права запазени