5 окт. 2008 г., 12:17

С надежда за тебе

2.5K 1 16
                                              На моята единствена сестра
                                             с много обич

Как я караш? Наред ли е всичко,
моя малка сестричке, кажи?
Тук е мрачно, откакто замина
и навън, и във мен все вали...

Сутрин ставам със мисли за теб
и си пия кафето на тихо,
и смехът ми е някак си блед.
Ти ми липсваш, но нищо. Ще свикна.

Знам, че трябваше в чужда страна
да си търсиш късмета. Какво пък?!
Може би там и твойта съдба
ще е няколко пъти по-лека...

Все това си повтарям и знам -
за добро е, но пак ми е криво.
Със надежда за тебе изпращам деня,
но в душата е тъжно и сиво.

Може би от дома тъй далече
със неволята вече сте близки?!
Колко време откакто замина изтече?
Да си вкъщи така ми се иска!

Ще те чакам, да знаеш, но ето сега
ти изпращам частица от себе си.
Ти си силна. Вдигни високо глава
и дерзай. Аз ти пращам сърцето си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Зашева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • НЕВЕРОЯТНА СИ!
  • много стойностно...много мило...чудесно посвещение.
  • Поздрав, Вили!
  • Много пъти съм искала да напиша нещо подобно, но не са ми идвали подходящите думи, защото под въздействие на емоция, не мога да пиша... а сестра ми постоянно ми липсва и ми е тежко и мъчно. Аз също рядко се виждам с нея и със семейството си, страшно е трудно! Тази кръвна връзка няма как да се скъса! Благодаря за стиха!
  • Върнах се, Вил!
    И знаеш ли... прочетох го на скъпа приятелка в Белгия...
    Плакахме двете!
    Останахме без думи!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...