С надежда за тебе
На моята единствена сестра
с много обич
Как я караш? Наред ли е всичко,
моя малка сестричке, кажи?
Тук е мрачно, откакто замина
и навън, и във мен все вали...
Сутрин ставам със мисли за теб
и си пия кафето на тихо,
и смехът ми е някак си блед.
Ти ми липсваш, но нищо. Ще свикна.
Знам, че трябваше в чужда страна
да си търсиш късмета. Какво пък?!
Може би там и твойта съдба
ще е няколко пъти по-лека...
Все това си повтарям и знам -
за добро е, но пак ми е криво.
Със надежда за тебе изпращам деня,
но в душата е тъжно и сиво.
Може би от дома тъй далече
със неволята вече сте близки?!
Колко време откакто замина изтече?
Да си вкъщи така ми се иска!
Ще те чакам, да знаеш, но ето сега
ти изпращам частица от себе си.
Ти си силна. Вдигни високо глава
и дерзай. Аз ти пращам сърцето си.
с много обич
Как я караш? Наред ли е всичко,
моя малка сестричке, кажи?
Тук е мрачно, откакто замина
и навън, и във мен все вали...
Сутрин ставам със мисли за теб
и си пия кафето на тихо,
и смехът ми е някак си блед.
Ти ми липсваш, но нищо. Ще свикна.
Знам, че трябваше в чужда страна
да си търсиш късмета. Какво пък?!
Може би там и твойта съдба
ще е няколко пъти по-лека...
Все това си повтарям и знам -
за добро е, но пак ми е криво.
Със надежда за тебе изпращам деня,
но в душата е тъжно и сиво.
Може би от дома тъй далече
със неволята вече сте близки?!
Колко време откакто замина изтече?
Да си вкъщи така ми се иска!
Ще те чакам, да знаеш, но ето сега
ти изпращам частица от себе си.
Ти си силна. Вдигни високо глава
и дерзай. Аз ти пращам сърцето си.
© Виолета Зашева All rights reserved.
