18 янв. 2007 г., 02:29

С обич за теб ... :)

1.7K 0 23

Чаровна искрена усмивка,

единствен ти си на света …

Стих пращам ти – милувка,

транспортирам го в нощта.

 

И с него искам да ти кажа:

такъв бъди винаги до мен

и пред всички да покажа

моят поздрав … съкровен.

 

Една молба, молитва нося

надежда за здраве и живот,

да успея от Бог да изпрося

един  по - ясен, гладък път.

 

Научих се от теб на много

намерих начини да полетя,

а ти не ме поглеждаш строго

търпиш мен – своята дъщеря.

 

Ако със нещо съм сгрешила

те моля прошка днес ми дай.

Кратък стих съм ти посветила.

Обич ти дарявам татко, знай!

18.01.2007

(а)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Саманлиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми!Поздрав!
  • Веси много ти благодаря за коментара под този мой текст.
    Радвам се че хареса акростиха - посвещение - честитка.

    Поздрав и усмивка за теб.
  • Кратък стих съм ти посветила.

    Обич ти дарявам татко, знай!

    Браво!
  • Благодаря за усмивките Дивна.

    Поздрав и усмивка и за теб.
  • Благодаря ви Сияна, Пепа и Христо.
    Радвам се че с вас го споделих.
    Христо благодаря, нима се сети?

    Поздрав и усмивка.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...