С отворени очи е по-тъмно.

В мечтите си от думи не кървях.

В свят на псевдоистинната мъдрост

е все тъй хладно. Аз ще си вървя.

Всяко безпокойство е безумно.

Тъгите си безмълвно разпилях.

Чашите със спомени – до дъно –

ще разлея наведнъж и с размах.

Нали знам, че мога да съм друга.

Разлюбвала съм цели светове.

Непослушно нетрептяща струна.

И не единствен цвят, а цветове.

Хладни. Като острие на ножа,

който надълбоко ми забиха.

Неочаквано, дали ще мога

да вървя, където не поискам...