С отворени очи е по-тъмно
С отворени очи е по-тъмно.
В мечтите си от думи не кървях.
В свят на псевдоистинната мъдрост
е все тъй хладно. Аз ще си вървя.
Всяко безпокойство е безумно.
Тъгите си безмълвно разпилях.
Чашите със спомени – до дъно –
ще разлея наведнъж и с размах.
Нали знам, че мога да съм друга.
Разлюбвала съм цели светове.
Непослушно нетрептяща струна.
И не единствен цвят, а цветове.
Хладни. Като острие на ножа,
който надълбоко ми забиха.
Неочаквано, дали ще мога
да вървя, където не поискам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвет Всички права запазени
