С отворени очи е по-тъмно
С отворени очи е по-тъмно.
В мечтите си от думи не кървях.
В свят на псевдоистинната мъдрост
е все тъй хладно. Аз ще си вървя.
Всяко безпокойство е безумно.
Тъгите си безмълвно разпилях.
Чашите със спомени – до дъно –
ще разлея наведнъж и с размах.
Нали знам, че мога да съм друга.
Разлюбвала съм цели светове.
Непослушно нетрептяща струна.
И не единствен цвят, а цветове.
Хладни. Като острие на ножа,
който надълбоко ми забиха.
Неочаквано, дали ще мога
да вървя, където не поискам...
© Цвет All rights reserved.
