9 мар. 2018 г., 13:10

С Погледа Назад 

  Поэзия » Другая
441 0 0
С Погледа Назад
Без сили споменът изтича
помежду стиснати до синьо пръсти,
до болка боря се за него,
аз го искам, за да пулсира
кръвта гореща, пламенна и гъста. . .
Споменът си тръгва с тихи стъпки,
гледа ме в очите сякаш да се извини,
минутите настъпват чужди и отлита тръпка,
утихва вятър, в себе си изгубен,
а въздухът виси безпомощен във пелени.
Приятеля си гледам в гръб, ограбен, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Христов Все права защищены

Предложения
: ??:??