Nella_gold (Нели )
841 4525
14 янв. 2008 г., 12:08

С повея на северняка 

  Поэзия » Другая
700 0 12

Търкулна се година нова,

довя я повеят на северняка,

със преспи сняг…

А у дома е някак празно.

В камината догаря Бъдникът,

под палави отблясъци на свещи,

няма те…

По стените се гонят някакви сенки -

като слънчеви зайчета.

Взирам се в тях.

И някак тъжно е.

Романтика ли?!

В комина свири лудо вятърът,

а ти си някъде далече.

Навярно пак самотен…

Излязох на терасата.

А тъмно е.

И сняг в косите ми навя,

докато пътечка си проправя.

Там, до ъгъла на...

своето безпокойство,

че като че ли дочувах шум

от стъпки по

неутъпкания сняг.

Така ми се е сторило, но…

Чакам те.

С мисълта по теб отново

ще заспя.

И… обещавам да не плача.

Само моля се на самотата -

да си ходи вече…

 

 

NG/nnn

© Нели Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??