С повея на северняка
Търкулна се година нова,
довя я повеят на северняка,
със преспи сняг…
А у дома е някак празно.
В камината догаря Бъдникът,
под палави отблясъци на свещи,
няма те…
По стените се гонят някакви сенки -
като слънчеви зайчета.
Взирам се в тях.
И някак тъжно е.
Романтика ли?!
В комина свири лудо вятърът,
а ти си някъде далече.
Навярно пак самотен…
Излязох на терасата.
А тъмно е.
И сняг в косите ми навя,
докато пътечка си проправя.
Там, до ъгъла на...
своето безпокойство,
че като че ли дочувах шум
от стъпки по
неутъпкания сняг.
Така ми се е сторило, но…
Чакам те.
С мисълта по теб отново
ще заспя.
И… обещавам да не плача.
Само моля се на самотата -
да си ходи вече…
NG/nnn
© Нели All rights reserved.
