Nella_gold (Нели )
841 4525
14.01.2008 г., 12:08 ч.

С повея на северняка 

  Поезия » Друга
699 0 12

Търкулна се година нова,

довя я повеят на северняка,

със преспи сняг…

А у дома е някак празно.

В камината догаря Бъдникът,

под палави отблясъци на свещи,

няма те…

По стените се гонят някакви сенки -

като слънчеви зайчета.

Взирам се в тях.

И някак тъжно е.

Романтика ли?!

В комина свири лудо вятърът,

а ти си някъде далече.

Навярно пак самотен…

Излязох на терасата.

А тъмно е.

И сняг в косите ми навя,

докато пътечка си проправя.

Там, до ъгъла на...

своето безпокойство,

че като че ли дочувах шум

от стъпки по

неутъпкания сняг.

Така ми се е сторило, но…

Чакам те.

С мисълта по теб отново

ще заспя.

И… обещавам да не плача.

Само моля се на самотата -

да си ходи вече…

 

 

NG/nnn

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??