25 мая 2010 г., 12:16

С теб през пластовете на вековете

910 0 17

(среща)

 

Забързана съм. Вече се здрачава.

Горещо е. От дни е суховей.

Напукани са устните и парят,

а тънкото платно по мен хладнее.

Очите ми мъгливи - ситни капки,

разсипани по смуглото лице,

потрепват и на миглите за кратко...

Дъхти и на пожар, и на небе.

Решително поемам през тревите.

По-кратко е, пътеката пълзи.

Изхлузват се сандалите.

Нозете

ще издържат ли, ако прокърви?

Не се предавам. Ще вървя и боса.

Налива сили жарката земя.

А някой срещу мен... След пет откоса

ме грабва.

И понася през света...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Билярска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Невероятно е!!!
  • Браво, Люси!
  • Благодаря ти, мила Роси! Трогната съм от високата ти оценка!
  • Изключително силни стихове!!!
    Поздрави!
  • И аз ти благодаря, Ангелче!
    Нещата се променят, поради това, че имах няколко запитвания от хора, които четат стиховете ми - къде да ги откриват за в бъдеще, след като съм анонсирала, че прекъсвам, моят отговор е: ще продължа публикациите си тук, както и в ХуЛите. За други сайтове ще помисля.
    Хубава вечер, светли приятелю!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...