25 мая 2010 г., 12:16

С теб през пластовете на вековете

904 0 17

(среща)

 

Забързана съм. Вече се здрачава.

Горещо е. От дни е суховей.

Напукани са устните и парят,

а тънкото платно по мен хладнее.

Очите ми мъгливи - ситни капки,

разсипани по смуглото лице,

потрепват и на миглите за кратко...

Дъхти и на пожар, и на небе.

Решително поемам през тревите.

По-кратко е, пътеката пълзи.

Изхлузват се сандалите.

Нозете

ще издържат ли, ако прокърви?

Не се предавам. Ще вървя и боса.

Налива сили жарката земя.

А някой срещу мен... След пет откоса

ме грабва.

И понася през света...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Билярска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Невероятно е!!!
  • Браво, Люси!
  • Благодаря ти, мила Роси! Трогната съм от високата ти оценка!
  • Изключително силни стихове!!!
    Поздрави!
  • И аз ти благодаря, Ангелче!
    Нещата се променят, поради това, че имах няколко запитвания от хора, които четат стиховете ми - къде да ги откриват за в бъдеще, след като съм анонсирала, че прекъсвам, моят отговор е: ще продължа публикациите си тук, както и в ХуЛите. За други сайтове ще помисля.
    Хубава вечер, светли приятелю!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....