25.05.2010 г., 12:16

С теб през пластовете на вековете

906 0 17

(среща)

 

Забързана съм. Вече се здрачава.

Горещо е. От дни е суховей.

Напукани са устните и парят,

а тънкото платно по мен хладнее.

Очите ми мъгливи - ситни капки,

разсипани по смуглото лице,

потрепват и на миглите за кратко...

Дъхти и на пожар, и на небе.

Решително поемам през тревите.

По-кратко е, пътеката пълзи.

Изхлузват се сандалите.

Нозете

ще издържат ли, ако прокърви?

Не се предавам. Ще вървя и боса.

Налива сили жарката земя.

А някой срещу мен... След пет откоса

ме грабва.

И понася през света...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Невероятно е!!!
  • Браво, Люси!
  • Благодаря ти, мила Роси! Трогната съм от високата ти оценка!
  • Изключително силни стихове!!!
    Поздрави!
  • И аз ти благодаря, Ангелче!
    Нещата се променят, поради това, че имах няколко запитвания от хора, които четат стиховете ми - къде да ги откриват за в бъдеще, след като съм анонсирала, че прекъсвам, моят отговор е: ще продължа публикациите си тук, както и в ХуЛите. За други сайтове ще помисля.
    Хубава вечер, светли приятелю!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...