8 февр. 2009 г., 21:05

С теб ще се разминем

1.3K 0 41

С теб ще се разминем. Няма нищо.

Може би така е по-добре...

Дълго спомените ще ме нищят

и преграждат пътя ми напред.

 

А навън ще стене зимен вятър,

слънчеви лъчи ще пращат студ.

Ще ме мъчи жажда непозната

да се слеем някъде отвъд...

 

Може би и там ще се разминем.

Исках с теб да съм сега и тук.

Питам се дали ще имам сили

да те срещна някой ден във друг...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вилдан Сефер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • душите винаги се намират една друга...
    леко ми стана някак с твоите стихове...светло и топло...с обич.
  • Пожелавам ти това щастие - сливането със сродната душа по пътя към Дома...
    Страхотно си го написала, браво, Фея!!!
  • Харесах!!!
  • !!!
    Много е хубаво!Много!
  • Много хубав стих си написала!
    Поздрав, Вилдан!

    Що се отнася до силите - ще намериш!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...