8 февр. 2009 г., 21:05

С теб ще се разминем

1.3K 0 41

С теб ще се разминем. Няма нищо.

Може би така е по-добре...

Дълго спомените ще ме нищят

и преграждат пътя ми напред.

 

А навън ще стене зимен вятър,

слънчеви лъчи ще пращат студ.

Ще ме мъчи жажда непозната

да се слеем някъде отвъд...

 

Може би и там ще се разминем.

Исках с теб да съм сега и тук.

Питам се дали ще имам сили

да те срещна някой ден във друг...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вилдан Сефер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • душите винаги се намират една друга...
    леко ми стана някак с твоите стихове...светло и топло...с обич.
  • Пожелавам ти това щастие - сливането със сродната душа по пътя към Дома...
    Страхотно си го написала, браво, Фея!!!
  • Харесах!!!
  • !!!
    Много е хубаво!Много!
  • Много хубав стих си написала!
    Поздрав, Вилдан!

    Що се отнася до силите - ще намериш!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...