8.02.2009 г., 21:05

С теб ще се разминем

1.3K 0 41

С теб ще се разминем. Няма нищо.

Може би така е по-добре...

Дълго спомените ще ме нищят

и преграждат пътя ми напред.

 

А навън ще стене зимен вятър,

слънчеви лъчи ще пращат студ.

Ще ме мъчи жажда непозната

да се слеем някъде отвъд...

 

Може би и там ще се разминем.

Исках с теб да съм сега и тук.

Питам се дали ще имам сили

да те срещна някой ден във друг...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • душите винаги се намират една друга...
    леко ми стана някак с твоите стихове...светло и топло...с обич.
  • Пожелавам ти това щастие - сливането със сродната душа по пътя към Дома...
    Страхотно си го написала, браво, Фея!!!
  • Харесах!!!
  • !!!
    Много е хубаво!Много!
  • Много хубав стих си написала!
    Поздрав, Вилдан!

    Що се отнася до силите - ще намериш!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....