С теб ще се разминем. Няма нищо.
Може би така е по-добре...
Дълго спомените ще ме нищят
и преграждат пътя ми напред.
А навън ще стене зимен вятър,
слънчеви лъчи ще пращат студ.
Ще ме мъчи жажда непозната
да се слеем някъде отвъд...
Може би и там ще се разминем.
Исках с теб да съм сега и тук.
Питам се дали ще имам сили
да те срещна някой ден във друг...
© Вилдан Сефер All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
