4 июл. 2018 г., 23:53

С точност до минутата

1.3K 3 7

Точно три минути преди тръгване —
бял прашец от нощни пеперуди,
мигли, светлина, зенични кръгове,
ласките, с които все ме будиш...

 

Точно три минути, преди огнено
изгревът да размножи лъчите си
и преди да чуеш колко много
в крадените нощи те обичам!

 

Точно пред семафорната врява 
три минути гърлото ми хващат.
Вик преглъщам — чакам да отправиш
оня поглед, с който ме изпращаш.

 

Точно три минути те прегръщам
и се скривам в сивото на влака.
В песъчинки вятърът превръща
думите по устните ми макови.

 

Хруска ми раздялата, защото
бързам по стъклото да те пиша.
Имам ли те — пълен е животът
с длани от треви, в които дишам.

 

 

---

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Точно три минути...
  • Браво! Хубаво стихотворение.
  • Пак си го четох - уникално е!
  • Точно три минути ми беше кеф, докато бавно прочетох...., но сега ще се върна пак и ще ги направя 3,4,5,....
  • "Любим се... Е, да, в началото
    недотам красиво – невъздържано, отчаяно...
    В страстта си – грабим и изпиваме до дъно другия,
    а сетне... поразкаяни, цялата си нежност му отдаваме;
    Дано засища го... до следващо сбогуване.
    Тъй я караме...
    Цял живот, кажи-речи, на глътки, до поискване.
    Как тъжно, чак болезнено звучи, сякаш примиреното ти:
    „Други, даже толкова са нямали, не мислиш ли?”"

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...