stenli499 (Станислава)
291 2626
4 июл. 2018 г., 23:53

С точност до минутата 

  Поэзия » Любовная
980 3 7

Точно три минути преди тръгване —
бял прашец от нощни пеперуди,
мигли, светлина, зенични кръгове,
ласките, с които все ме будиш...

 

Точно три минути, преди огнено
изгревът да размножи лъчите си
и преди да чуеш колко много
в крадените нощи те обичам!

 

Точно пред семафорната врява 
три минути гърлото ми хващат.
Вик преглъщам — чакам да отправиш
оня поглед, с който ме изпращаш.

 

Точно три минути те прегръщам
и се скривам в сивото на влака.
В песъчинки вятърът превръща
думите по устните ми макови.

 

Хруска ми раздялата, защото
бързам по стъклото да те пиша.
Имам ли те — пълен е животът
с длани от треви, в които дишам.

 

 

---

© Станислава Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Точно три минути...
  • Браво! Хубаво стихотворение.
  • Пак си го четох - уникално е!
  • Точно три минути ми беше кеф, докато бавно прочетох...., но сега ще се върна пак и ще ги направя 3,4,5,....
  • "Любим се... Е, да, в началото
    недотам красиво – невъздържано, отчаяно...
    В страстта си – грабим и изпиваме до дъно другия,
    а сетне... поразкаяни, цялата си нежност му отдаваме;
    Дано засища го... до следващо сбогуване.
    Тъй я караме...
    Цял живот, кажи-речи, на глътки, до поискване.
    Как тъжно, чак болезнено звучи, сякаш примиреното ти:
    „Други, даже толкова са нямали, не мислиш ли?”"
  • Замирам, когато те чета, всичките ми сетива се отварят и поглъщат твоите думи - цветни и дишащи, наситени с толкова очарование и изненадващи отблясъци на мисълта! Имаш свой поетичен почерк и ще те разпозная без стихотворението ти да има подпис, а как ме радваш - само аз си знам, Стаси!
  • Задъхана изповед. Аплодисменти!
Предложения
: ??:??