С точност до минутата
Точно три минути преди тръгване —
бял прашец от нощни пеперуди,
мигли, светлина, зенични кръгове,
ласките, с които все ме будиш...
Точно три минути, преди огнено
изгревът да размножи лъчите си
и преди да чуеш колко много
в крадените нощи те обичам!
Точно пред семафорната врява
три минути гърлото ми хващат.
Вик преглъщам — чакам да отправиш
оня поглед, с който ме изпращаш.
Точно три минути те прегръщам
и се скривам в сивото на влака.
В песъчинки вятърът превръща
думите по устните ми макови.
Хруска ми раздялата, защото
бързам по стъклото да те пиша.
Имам ли те — пълен е животът
с длани от треви, в които дишам.
---
© Станислава All rights reserved.
