С точност до минутата
Точно три минути преди тръгване —
бял прашец от нощни пеперуди,
мигли, светлина, зенични кръгове,
ласките, с които все ме будиш...
Точно три минути, преди огнено
изгревът да размножи лъчите си
и преди да чуеш колко много
в крадените нощи те обичам!
Точно пред семафорната врява
три минути гърлото ми хващат.
Вик преглъщам — чакам да отправиш
оня поглед, с който ме изпращаш.
Точно три минути те прегръщам
и се скривам в сивото на влака.
В песъчинки вятърът превръща
думите по устните ми макови.
Хруска ми раздялата, защото
бързам по стъклото да те пиша.
Имам ли те — пълен е животът
с длани от треви, в които дишам.
---
© Станислава All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Точно три минути...
-
Браво! Хубаво стихотворение.
-
Пак си го четох - уникално е!
-
Точно три минути ми беше кеф, докато бавно прочетох...., но сега ще се върна пак и ще ги направя 3,4,5,....
-
"Любим се... Е, да, в началото
недотам красиво – невъздържано, отчаяно...
В страстта си – грабим и изпиваме до дъно другия,
а сетне... поразкаяни, цялата си нежност му отдаваме;
Дано засища го... до следващо сбогуване.
Тъй я караме...
Цял живот, кажи-речи, на глътки, до поискване.
Как тъжно, чак болезнено звучи, сякаш примиреното ти:
„Други, даже толкова са нямали, не мислиш ли?”" -
Замирам, когато те чета, всичките ми сетива се отварят и поглъщат твоите думи - цветни и дишащи, наситени с толкова очарование и изненадващи отблясъци на мисълта! Имаш свой поетичен почерк и ще те разпозная без стихотворението ти да има подпис, а как ме радваш - само аз си знам, Стаси!
-
Задъхана изповед. Аплодисменти!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
