15 нояб. 2007 г., 21:29

С топлината на лъчите

963 0 6

С топлината на лъчите те галя.
Примамливо, с разлистена душа.
Потръпвам... отмалявам цяла.
Извличай ме! До дъно! Ще стоя.

 

С дъха ти вдишам нежността,
а страстта развързана бучи.
Нецъфнали копнежи се събуждат
в прегръдка ореолна и блести.

 

Отпивай бавно и по малко.
С жадни глътки ме изпий. Докрай.
До болезненост обичай ме. За кратко.
Реалност жадувана. Бленуван рай!



С нажежени пръсти ме люби.
До червено устните целувай.
Отпечатък от сласт остави.
Не спирай, по тялото рисувай!

 

Нощта настъпва с греховност,
по-дълбоко разтваряш се в мен.
Прибързано мислиш до виновност,
за нямането ти във утрешния ден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Павлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...