15 нояб. 2007 г., 21:29

С топлината на лъчите

960 0 6

С топлината на лъчите те галя.
Примамливо, с разлистена душа.
Потръпвам... отмалявам цяла.
Извличай ме! До дъно! Ще стоя.

 

С дъха ти вдишам нежността,
а страстта развързана бучи.
Нецъфнали копнежи се събуждат
в прегръдка ореолна и блести.

 

Отпивай бавно и по малко.
С жадни глътки ме изпий. Докрай.
До болезненост обичай ме. За кратко.
Реалност жадувана. Бленуван рай!



С нажежени пръсти ме люби.
До червено устните целувай.
Отпечатък от сласт остави.
Не спирай, по тялото рисувай!

 

Нощта настъпва с греховност,
по-дълбоко разтваряш се в мен.
Прибързано мислиш до виновност,
за нямането ти във утрешния ден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Павлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...