15 нояб. 2007 г., 21:29

С топлината на лъчите

965 0 6

С топлината на лъчите те галя.
Примамливо, с разлистена душа.
Потръпвам... отмалявам цяла.
Извличай ме! До дъно! Ще стоя.

 

С дъха ти вдишам нежността,
а страстта развързана бучи.
Нецъфнали копнежи се събуждат
в прегръдка ореолна и блести.

 

Отпивай бавно и по малко.
С жадни глътки ме изпий. Докрай.
До болезненост обичай ме. За кратко.
Реалност жадувана. Бленуван рай!



С нажежени пръсти ме люби.
До червено устните целувай.
Отпечатък от сласт остави.
Не спирай, по тялото рисувай!

 

Нощта настъпва с греховност,
по-дълбоко разтваряш се в мен.
Прибързано мислиш до виновност,
за нямането ти във утрешния ден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Павлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....