Nov 15, 2007, 9:29 PM

С топлината на лъчите

  Poetry » Love
956 0 6

С топлината на лъчите те галя.
Примамливо, с разлистена душа.
Потръпвам... отмалявам цяла.
Извличай ме! До дъно! Ще стоя.

 

С дъха ти вдишам нежността,
а страстта развързана бучи.
Нецъфнали копнежи се събуждат
в прегръдка ореолна и блести.

 

Отпивай бавно и по малко.
С жадни глътки ме изпий. Докрай.
До болезненост обичай ме. За кратко.
Реалност жадувана. Бленуван рай!



С нажежени пръсти ме люби.
До червено устните целувай.
Отпечатък от сласт остави.
Не спирай, по тялото рисувай!

 

Нощта настъпва с греховност,
по-дълбоко разтваряш се в мен.
Прибързано мислиш до виновност,
за нямането ти във утрешния ден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...