С трепереща ръка надвесвам химикала и...

Комментарии

• 

  selene727 (Северина Даниелова)

  Здрасти!
  Камен, не звездички - СЪЗВЕЗДИЯ! Радвам се, че ме разбираш, вече съм по-разбираема, нали (:
  Мисана, запетайки, запетайки, ама без тях... половината смисъл заминава! А и не се прави, помогна ми и за няколко строфи! Но главното, за което ти благодарих е, че ти ме доведе до това положение.
  Анна, радвам се, че ти е харесало. Динамично е в мен, да!
  Красимир, ще спомогне ли за разбирането, ако кажа, че белият лист е и символ на съдбата ми. Изборът ще се напише на него. За това ръката ми трепери, защото още иска и двете идеи да се напишат, но на листа има място само за едната! В такъв смисъл - страхът от белият лист - от запълването му. Бялото ме плаши, защото веднъж почерня ли го - няма връщане назад, а още не съм сигурна кое е правилното. Двете изглеждат равни. Не се колебая да изразя чувствата си, аз съм напълно открита и не се притеснявам от тях. Графомански напъни нямам. Виж мегаломанските са друга тема. Когато нямам муза за писане - рисувам и обратно. Но не се насилвам, просто това е нещото, което осмисля живота ми и ми харесва да го правя (меко казано!).
  Мисана, отново се обръщам към теб. Благодаря ти, дон Кихоте
  Ена, приятно съм изненадана Надявам се, пъзелът да ти харесва!

  2014-08-01T19:48:21+03:00
• 

  vega666 (Младен Мисана)

  Красимире, по същество ти си прав! Можеше да напиша доста по-задълбочен коментар, но ти забравяш, че заради определени /ненавиждащи ме/ хора в сайта, бях предупреден да внимавам и да не злоупотребявам с дълги коментари. Ако трябва да пиша за Северина и да обяснявам твърденията си за нея научно, ще трябва да напиша цяла студия. Тук това не може да се случи. Ще кажа само, че за мен тя е явление в нашата поезия. Да си припомним ние с теб какво сме писали на 19 годишна възраст и да сравним онова наше "творчество" с нейното.
  Призовавам и всеки в този сайт да извърши аналогична съпоставка за написаното от него на 19 годишна възраст с текстовете на Северина. Това момиче се развива не с дни, а с часове. Аз съм свидетел на първите й текстове в този сайт и по-специално на този с линк:
  
  http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=321770
  
  Времето е дъждовито
  
  Времето е дъждовито,
  както в моите очи.
  А сърцето ми - обвито
  в гръмотевични мъгли.
  
  Времето във мен е спряло.
  Кратко. Викайки мълчи.
  И небето ми преляло -
  електрически вали.
  
  Времето отдавна е такова
  - полудява без лъчи.
  Озверяваща природа,
  цвят обсипан със бодли.
  
  Именно горното стихотворение стана причина да я заподозра в престъплението, наречено "голям талант". Виждаме, само 4 месеца по-късно, как мощно пише вече тя. Като, че ли в нейното крехко същество се е реинкарнирал древен бодхисатва. Вече споделих, че тя осъществява рядък синтез на емоция с дълбока мисъл, нещо необичайно за дамската поезия, характерна предимно с т.нар. "розови бози". Затова, считам за свой дълг да застана до нея и да я подкрепям да развива таланта си. Защото ние българите сме майстори да стъпкваме рядко покълващите цветя на таланта, а не умеем да ги подпомагаме в израстването им.

  2014-08-01T17:14:00+03:00
• 

  Ена (Елена Гоцева)

  Впечатлена съм!!!
  Събираш парченцата от пъзела, за да се идентифицираш...
  Неангажиращо мое мнение
  
  "Живея по средата
  на решение -
  изтъняващ лист хартия.
  Бял преди
  прозрение..."
  
  ===
  
  "Аз сама избрах
  родителите си,
  които да ме комплексират.
  Но да не е прекалено,
  а дозирано."
  
  ===
  
  "Твоето желание е нещото,
  което Истината чака."
  
  ===
  
  "Повярвай! Следващият ще си ти.
  Ти само осъзнай човешкото."
  
  
  ===
  
  "Най-правилното тук е: да си самовлюбен
  и да даряваш без да мислиш - всяка своя част.
  Че иначе сме всичките - погубени
  във болки и лишения, за някаква си чест."
  
  ===
  
  "Атлаз подир атлаз -
  водата формата приема
  на душата,
  в която е налята.
  Своя глас
  от твойте мисли взема
  и тече във себе си -
  със истинност прелята
  в Аз."
  
  ===
  
  "Възпротивявам се, по-решителна и от острието, разсичащо въздуха, срещу „реалността“. И тя се огъва по мое желание. Създавам я с погледа си. Очите ми рисуват съществуващото. Както аз го искам. Мисълта ми диктува времето. Притежавам всичко и всички. Но добронамерено. Аз съм сила, мощ, енергия, космос, хаос. Аз съм всичко и всичко съм аз. Аз съм съзидател, защото не бих разрушила. Това е истинската сила! Колкото повече имам - толкова повече дарявам, защото знам - че не го притежавам, а съм го заела от този, в чиито шепи го поставям. Той очаква мен и дори не го съзнава. Аз също го чакам - да дойде и приеме своето, което е мое. И после да го предаде на свой ред.
  
  Енергията е гълъб. Въздух през решетката на метала. Амен!"
  
  ===
  
  "selene727 : Маги, ще кажа само, че уважавам правото ти на лично мнение и изразяване. За жалост, ти не уважи моето... Никога не съм хапвала гъбки, но така като го казваш... може би трябва да пробвам... току виж се вдигна повече... Желая ти само щастие (: -Северина П.С.: 2 пирона - очите ти... не си вегетарянка, нали?! (:"
  
  ===

  2014-08-01T14:31:06+03:00
• 

  maistora (Красимир Тенев)

  Младене, на практика ти пропусна основното в стиха. Фокусира вниманието върху запетаите, страха от белия лист (без да си изчирпателен) и изръси един куп хвалебствия без да ги подкрепиш особено с аргументи. Така изместваш темата. За белия лист са писали мнозина. Основно в две направления.(Щеше дa е феноменално, ако никой не го беше правил.)
  1. Калебанията на автора дали да сподели с читателите съкровените мисли и чувства, които терзаят душата му. Приемам че тук е така.
  2. Графоманските напъни на някой, който всеки божи ден иска да има нов стих, но не знае каво да напише. Няма потребност да пише, освен потребността да е на фокус. Ето един хумористичен поглед върху този проблем.
  http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=280200
  
  П.С.14.42ч. Извинявам се за техническите грешки в първоначалния вид на коментара. Поправих ги. Клавиатурата ми е с изтрити букви.

  2014-08-01T14:26:13+03:00
• 

  vega666 (Младен Мисана)

  Само уточняващо се включвам, Красимире! Никъде не съм твърдял, че основното в творбата на С. е страхът от белия лист. Това е видно от самия ми коментар. Коментирах този страх мимоходом.
  Иначе напълно се присъединявам към казаното от теб. Коментарът ти е много ценен и полезен, като тема за размисъл относно Пътя, и го приветствам.

  2014-08-01T13:59:12+03:00