С трепереща ръка надвесвам химикала и...
Благодаря на Мисана, че пое
инициативата да
редактира следното стихо!
Винаги ще съм ти признателна
за всичко! - Ина
Живея по средата
на решение -
изтъняващ лист хартия.
Бял преди
прозрение...
Аз-съдбата ми -
държа опрени
дланите си в нейните.
Тя - си вплита пръстите
и ги притиска.
Как да избера ръка -
в която да се стисна.
Имам шепичка от
време.
Докато решимостта ù
още дреме.
И преди необратимото
решение да вземе,
вместо мене.
Аз стоя така
и я придържам.
Със коя ръка сега
да се прегръщам?!
Щом я избера -
не мога пак назад
да се завръщам.
Вече ще съм вкъщи.
Дръж ги! Дръж ги!
Нещо в мен ме спира
още.
Искам да съм по средата!
Но, не мога
да заспивам нощем!
Трябва да съм повече от себе си -
да бъда!
И стоейки - гледам
към простора.
Имам още малко време
да го мога.
Във коя ръка
да се затворя?!
Във коя от тях да се разтворя?!
И какво да сторя?!
За какво да сторя?!
Всяка вечер, Ината -
със Севера ми -
спори.
Трябва да се събера в едно,
това е ясно,
Северина.
Но кое е то?!
И става все по-тясно.
О, да бях дърво,
или пък птица!
Или малката прашинка
де да бях, поне.
Ала не. Не съм!
Не съм дори,
ни Север.
Нито пък съм Ина.
Та аз съм нещо цяло -
нещо неделимо!
Колко малко време
ми остава
по средата.
Колко?!
Във душа...
... или във тяло?!
Времето тече
и не е спряло!
Във душа, или във тяло?
© Северина Даниелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Красимире, по същество ти си прав! Можеше да напиша доста по-задълбочен коментар, но ти забравяш, че заради определени /ненавиждащи ме/ хора в сайта, бях предупреден да внимавам и да не злоупотребявам с дълги коментари. Ако трябва да пиша за Северина и да обяснявам твърденията си за нея научно, ще трябва да напиша цяла студия. Тук това не може да се случи. Ще кажа само, че за мен тя е явление в нашата поезия. Да си припомним ние с теб какво сме писали на 19 годишна възраст и да сравним онова наше "творчество" с нейното.
Призовавам и всеки в този сайт да извърши аналогична съпоставка за написаното от него на 19 годишна възраст с текстовете на Северина. Това момиче се развива не с дни, а с часове. Аз съм свидетел на първите й текстове в този сайт и по-специално на този с линк:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=321770
Времето е дъждовито
Времето е дъждовито,
както в моите очи.
А сърцето ми - обвито
в гръмотевични мъгли.
Времето във мен е спряло.
Кратко. Викайки мълчи.
И небето ми преляло -
електрически вали.
Времето отдавна е такова
- полудява без лъчи.
Озверяваща природа,
цвят обсипан със бодли.
Именно горното стихотворение стана причина да я заподозра в престъплението, наречено "голям талант". Виждаме, само 4 месеца по-късно, как мощно пише вече тя. Като, че ли в нейното крехко същество се е реинкарнирал древен бодхисатва. Вече споделих, че тя осъществява рядък синтез на емоция с дълбока мисъл, нещо необичайно за дамската поезия, характерна предимно с т.нар. "розови бози". Затова, считам за свой дълг да застана до нея и да я подкрепям да развива таланта си. Защото ние българите сме майстори да стъпкваме рядко покълващите цветя на таланта, а не умеем да ги подпомагаме в израстването им. -
Впечатлена съм!!!
Събираш парченцата от пъзела, за да се идентифицираш...
Неангажиращо мое мнение
"Живея по средата
на решение -
изтъняващ лист хартия.
Бял преди
прозрение..."
===
"Аз сама избрах
родителите си,
които да ме комплексират.
Но да не е прекалено,
а дозирано."
===
"Твоето желание е нещото,
което Истината чака."
===
"Повярвай! Следващият ще си ти.
Ти само осъзнай човешкото."
===
"Най-правилното тук е: да си самовлюбен
и да даряваш без да мислиш - всяка своя част.
Че иначе сме всичките - погубени
във болки и лишения, за някаква си чест."
===
"Атлаз подир атлаз -
водата формата приема
на душата,
в която е налята.
Своя глас
от твойте мисли взема
и тече във себе си -
със истинност прелята
в Аз."
===
"Възпротивявам се, по-решителна и от острието, разсичащо въздуха, срещу „реалността“. И тя се огъва по мое желание. Създавам я с погледа си. Очите ми рисуват съществуващото. Както аз го искам. Мисълта ми диктува времето. Притежавам всичко и всички. Но добронамерено. Аз съм сила, мощ, енергия, космос, хаос. Аз съм всичко и всичко съм аз. Аз съм съзидател, защото не бих разрушила. Това е истинската сила! Колкото повече имам - толкова повече дарявам, защото знам - че не го притежавам, а съм го заела от този, в чиито шепи го поставям. Той очаква мен и дори не го съзнава. Аз също го чакам - да дойде и приеме своето, което е мое. И после да го предаде на свой ред.
Енергията е гълъб. Въздух през решетката на метала. Амен!"
===
"selene727 : Маги, ще кажа само, че уважавам правото ти на лично мнение и изразяване. За жалост, ти не уважи моето... Никога не съм хапвала гъбки, но така като го казваш... може би трябва да пробвам... току виж се вдигна повече... Желая ти само щастие (: -Северина П.С.: 2 пирона - очите ти... не си вегетарянка, нали?! (:"
=== -
Младене, на практика ти пропусна основното в стиха. Фокусира вниманието върху запетаите, страха от белия лист (без да си изчирпателен) и изръси един куп хвалебствия без да ги подкрепиш особено с аргументи. Така изместваш темата. За белия лист са писали мнозина. Основно в две направления.(Щеше дa е феноменално, ако никой не го беше правил.)
1. Калебанията на автора дали да сподели с читателите съкровените мисли и чувства, които терзаят душата му. Приемам че тук е така.
2. Графоманските напъни на някой, който всеки божи ден иска да има нов стих, но не знае каво да напише. Няма потребност да пише, освен потребността да е на фокус. Ето един хумористичен поглед върху този проблем.
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=280200
П.С.14.42ч. Извинявам се за техническите грешки в първоначалния вид на коментара. Поправих ги. Клавиатурата ми е с изтрити букви. -
Само уточняващо се включвам, Красимире! Никъде не съм твърдял, че основното в творбата на С. е страхът от белия лист. Това е видно от самия ми коментар. Коментирах този страх мимоходом.
Иначе напълно се присъединявам към казаното от теб. Коментарът ти е много ценен и полезен, като тема за размисъл относно Пътя, и го приветствам. -
Не страхът от белия лист е основтата тема тук. Това е само един блед нюанс. Трудният избор пред дилемата: материалното или духовното - това е главното. Защото "Никой не може да служи на двама господари" (Мат. 6:24.) На втори план стои и друга дилема - клакически стих или свободен. Въпросът доколко сами опрепеделяме съдбата си и доколко тя е предопределена е интересен. Нормално е младите да се колебаят между едната крайност и другата, докато един ден осъзаят че, животът е преминал някъде между тях. Малцина имат прозрение за времето с което разполагат.
-
Едно великолепно стихотворение си написала, Северина! Изтъкано от мисъл и чувство. Ти си силна именно в това - да смесиш мисълта и чувството и да вдъхнеш живот на тази тяхна симбиоза. Стихът е много личен, но е същевременно и феноменологичен, защото задава ситуацинните системи и перипетии-колебания, през които минава всеки творчески път. Въпросът за белия лист и страхът, който творецът изпитва от него е поставян още от дълбока древност. Още древногръцките автори говорят за него. У нас - Елин Пелин /доколкото ми е известно/ също повдига този въпрос. Визираш го и ти. Поздравявам те за майсторството проявено в техническо отношение и за особеното проникновение на текста ти, стигащо до учудваща зрялост. Без никакво колебание поставям най-високата оценка в този сайт - отличен 6!
П.С. Твоето вродено чувство на благородство стигна дотам, че да ми благодариш публично за редактирането на този текст. Истината е, че аз бях единствено коректор - поставих няколко запетайки на нужните места, а тези запетайки не бяха съществени за текста ти. Не е изключено моят педантизъм, дори да е иззел част от поезията, защото ти си я писала на вълната на вдъхновението, а аз гледам чисто структуралистично на нещата. За поставяне на запетайки си винаги добре дошла при мен, но ако искаш за такова нищожно нещо да ми благодариш, друг път не го прави публично.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Камен, не звездички - СЪЗВЕЗДИЯ! Радвам се, че ме разбираш, вече съм по-разбираема, нали (:
Мисана, запетайки, запетайки, ама без тях... половината смисъл заминава! А и не се прави, помогна ми и за няколко строфи! Но главното, за което ти благодарих е, че ти ме доведе до това положение.
Анна, радвам се, че ти е харесало. Динамично е в мен, да!
Красимир, ще спомогне ли за разбирането, ако кажа, че белият лист е и символ на съдбата ми. Изборът ще се напише на него. За това ръката ми трепери, защото още иска и двете идеи да се напишат, но на листа има място само за едната! В такъв смисъл - страхът от белият лист - от запълването му. Бялото ме плаши, защото веднъж почерня ли го - няма връщане назад, а още не съм сигурна кое е правилното. Двете изглеждат равни. Не се колебая да изразя чувствата си, аз съм напълно открита и не се притеснявам от тях. Графомански напъни нямам. Виж мегаломанските са друга тема. Когато нямам муза за писане - рисувам и обратно. Но не се насилвам, просто това е нещото, което осмисля живота ми и ми харесва да го правя (меко казано!).
Мисана, отново се обръщам към теб. Благодаря ти, дон Кихоте
Ена, приятно съм изненадана