С умиление
Сине мой, очите си изгледах
На портата приведена стоя
С майчината обич те отгледах
Сега неспирно тъжни дни броя!
Ще ме изправиш и прошепнеш, мамо
Дочака ме! По трудният си път вървя...
Дойдох да те прегърна, само и
Моята усмивка ти даря!
Ще се погледнем нежно, натъжени
Ръцете ти, за дълго ще държа
От мъката навярно загрубели
Сълзите няма да сдържа!
Косите ти, небрежно посивели
Ще ме разстроят още на мига
Очите ти, тъгата ми довели
С умиление до тебе ще мълча!
Сине мой, обичам те, но вече уморена
Гласът ми е безшумен вик
От болката, по тебе съкрушена
Душата ми пулсира с тик!
Единственно надеждата ще те погали
Детството ти, мило отлетяло
Спомени далечни и забрави...
Времето в бащиният дом е спряло!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Николова Все права защищены
