Mimoza20 (Мария Николова) Mimoza20 (Мария Николова)
13 123
Jul 18, 2015, 11:34 PM

С умиление

1K 1 7

Сине мой, очите си изгледах

На портата приведена стоя 

С майчината обич те отгледах

Сега неспирно тъжни дни броя!

 

Ще ме изправиш и прошепнеш, мамо

Дочака ме! По трудният си път вървя...

Дойдох да те прегърна, само и

Моята усмивка ти даря!

 

Ще се погледнем нежно, натъжени

Ръцете ти, за дълго ще държа

От мъката навярно загрубели

Сълзите няма да сдържа!

 

Косите ти, небрежно посивели

Ще ме разстроят още на мига

Очите ти, тъгата ми довели 

С умиление до тебе ще мълча!

 

Сине мой, обичам те, но вече уморена

Гласът ми е безшумен вик

От болката, по тебе съкрушена

Душата ми пулсира с тик!

 

Единственно надеждата ще те погали

Детството ти, мило отлетяло

Спомени далечни и забрави...

Времето в бащиният дом е спряло!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Николова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Valgerh1 (Вал Герх)
    Valgerh1 (Вал Герх)
    Вие сте ни скъпи,
    Майчини слова,
    отлетяхме нейде,
    нейде по света...

    Чакате с надежда,
    с обич, с доброта,
    а пък ний оттатък,
    с много празнота...

    Всяка нощ и ден,
    търси ме се, бди ме
    и дори далеч,
    в спомени лети ме...
  • Ve2666 (Василка Ябанджиева)
    Ve2666 (Василка Ябанджиева)
    Майчината обич край няма. Дори побелели пак ще ги мислим! Харесах!
  • M1234567891 (Миночка Митева)
    M1234567891 (Миночка Митева)
    Разстрои ме,но те поздравявам за силата с която го написа!
  • petrova95 (Пепи Петрова)
    petrova95 (Пепи Петрова)
    Не само силен, но и истински стих. Майчината обич никога няма да се забрави, тя ще остане дълбоко в сърцето. Поздравления Мими!
  • rainbow- (Многоцветна)
    rainbow- (Многоцветна)
    СТОЙНОСТЕН И СИЛЕН СТИХ. ПОЗДРАВ!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7.1K 5.0