С умиление
Сине мой, очите си изгледах
На портата приведена стоя
С майчината обич те отгледах
Сега неспирно тъжни дни броя!
Ще ме изправиш и прошепнеш, мамо
Дочака ме! По трудният си път вървя...
Дойдох да те прегърна, само и
Моята усмивка ти даря!
Ще се погледнем нежно, натъжени
Ръцете ти, за дълго ще държа
От мъката навярно загрубели
Сълзите няма да сдържа!
Косите ти, небрежно посивели
Ще ме разстроят още на мига
Очите ти, тъгата ми довели
С умиление до тебе ще мълча!
Сине мой, обичам те, но вече уморена
Гласът ми е безшумен вик
От болката, по тебе съкрушена
Душата ми пулсира с тик!
Единственно надеждата ще те погали
Детството ти, мило отлетяло
Спомени далечни и забрави...
Времето в бащиният дом е спряло!
© Мария Николова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Майчината обич край няма. Дори побелели пак ще ги мислим! Харесах!
-
Разстрои ме,но те поздравявам за силата с която го написа!
-
Не само силен, но и истински стих. Майчината обич никога няма да се забрави, тя ще остане дълбоко в сърцето. Поздравления Мими!
-
СТОЙНОСТЕН И СИЛЕН СТИХ. ПОЗДРАВ!
-
Благодаря на екипа които ме оцени!Благодаря и за коментарите!За мен е от значение дали ме разбирате!Страдаме и се радваме, надяваме се,че доброто в нас ще ни крепи!Благодаря!
-
Написано е с толкова болка и любов по най-близкото същество и същевременно по себе си.
"Сине мой, обичам те, но вече уморена
Гласът ми е безшумен вик
От болката, по тебе съкрушена
Душата ми пулсира с тик!"
Съкрушителен куплет, постигащ кулминация и безусловна оригиналност на изказа. Поздравление, Мария! Написала си много стойностна творба.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Майчини слова,
отлетяхме нейде,
нейде по света...
Чакате с надежда,
с обич, с доброта,
а пък ний оттатък,
с много празнота...
Всяка нощ и ден,
търси ме се, бди ме
и дори далеч,
в спомени лети ме...