2 мар. 2018 г., 01:13  

С вечността

1.2K 1 0

Ти си моят свят!

На изгрев слънце

тихо влизаш

притихваш

с полъхът си ме обгръщаш

разказваш ми за Себе си

и Себе си разкриваш

Виждам Те

обляна в безусловната любов

светлината ти в безбройни струи се пречупва

пронизващи духът, душата, тялото

няма ден, и няма нощ

в които да не искам да те видя

огряна от лунната пътека

с очи да те зова

да те зова

тревогите в уюта да стопявам

в усмивката с която те желая

пленена съм от Твойта красота

и думите не стигат да опиша

личността Ти, любовта Ти

това което си

Началото и Края

о, всеки миг с Теб е уникален

с печат на вярност нека бъде запечатан

за онзи Ден когато пред Тебе в Небето ще застана

капка по капка

миг подир миг

помни на моето сърце най-искрения вик

Обичам те

не само с думи и дела, но с вечността

Ти моя свят си

сега отново те зова

Исус ела!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Jana Light Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...