С венец от тръни
"Бъди ми...!"- каза. Не успях.
Сега съм друга, май съм драма.
За теб оставам спомен-благ,
запазена любов от храма.
Да лъжа в чувствата е грях,
да заблуждавам, не умея.
Не ставам за скалисти бряг,
за слънце топло аз копнея.
За тиха обич, светъл смях,
жарава грееща в огнище.
На бури силни устоях,
не се превърнах в пепелище.
А златни семенца посях,
със сълзи росни ги поливах,
във песни чудни ги възпях
и думи бисери изливах.
Не се сърди, а приеми
не съм девойката свенлива.
Звезда не съм и запомни,
роза съм различна... дива.
Погалена от лек ветрец,
поръсена със дъжд любовен.
Пораснах, сложила венец
от тръни... във живот условен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
