С венец от тръни
"Бъди ми...!"- каза. Не успях.
Сега съм друга, май съм драма.
За теб оставам спомен-благ,
запазена любов от храма.
Да лъжа в чувствата е грях,
да заблуждавам, не умея.
Не ставам за скалисти бряг,
за слънце топло аз копнея.
За тиха обич, светъл смях,
жарава грееща в огнище.
На бури силни устоях,
не се превърнах в пепелище.
А златни семенца посях,
със сълзи росни ги поливах,
във песни чудни ги възпях
и думи бисери изливах.
Не се сърди, а приеми
не съм девойката свенлива.
Звезда не съм и запомни,
роза съм различна... дива.
Погалена от лек ветрец,
поръсена със дъжд любовен.
Пораснах, сложила венец
от тръни... във живот условен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
