tanq_mezeva (Таня Мезева)
1529 21153
Mar 25, 2016, 2:52 PM

С венец от тръни 

  Poetry » Love
681 0 14

"Бъди ми...!"- каза. Не успях.
Сега съм друга, май съм  драма.
За теб  оставам  спомен-благ,
запазена  любов от храма.

Да лъжа в чувствата е грях,
да заблуждавам, не умея.
Не ставам за скалисти бряг,
за слънце топло аз копнея.

За тиха обич,  светъл смях,
жарава грееща в огнище.
На бури силни  устоях,
не се превърнах в пепелище.

А златни семенца посях,
със сълзи росни ги поливах,
във песни чудни ги възпях 
и думи бисери изливах.

Не се сърди, а приеми
не съм девойката свенлива.
Звезда не съм и запомни,
роза  съм различна... дива.

Погалена  от лек ветрец,
поръсена със дъжд любовен.
Пораснах, сложила венец

от тръни... във живот условен.
 

© Таня Мезева All rights reserved.

Author has locked rating.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??