Септември месец е в разгара си.Птиците пуснаха лятото и потънаха с него в небосвода.
Листата капят бавно - монотонно, не им се пуска лятото.
Оголват се дърветата. Оголват се душите.
Вкъщи се носи ухание на топъл чай с мед.
По радиото върви Нора Джоунс с ''Дъ лонг уей хоум''.Едно момиче нанася розов лак върху ръцете си.
Загледана в пръстите си - тънки и дълги като неговите.Пръстите на татко и.
Художник е изваял формата им с тънка, тънка четка.
Нанася бавно лака си.Цветът напомня захарен памук, всъщност малеби.
Малеби звучи в главата и.Малеби пак и пак.
Изведнъж аромата му попива всичките и сетива.
Изгубва се, потъва там в кръговрата на времето.
Ето я преди двадесет години.Седнала е на удобния мек диван, отново е есен . ...