Септември месец е в разгара си.Птиците пуснаха лятото и потънаха с него в небосвода.
Листата капят бавно - монотонно, не им се пуска лятото.
Оголват се дърветата. Оголват се душите.
Вкъщи се носи ухание на топъл чай с мед.
По радиото върви Нора Джоунс с ''Дъ лонг уей хоум''.Едно момиче нанася розов лак върху ръцете си.
Загледана в пръстите си - тънки и дълги като неговите.Пръстите на татко и.
Художник е изваял формата им с тънка, тънка четка.
Нанася бавно лака си.Цветът напомня захарен памук, всъщност малеби.
Малеби звучи в главата и.Малеби пак и пак.
Изведнъж аромата му попива всичките и сетива.
Изгубва се, потъва там в кръговрата на времето.
Ето я преди двадесет години.Седнала е на удобния мек диван, отново е есен .
Слънцето цялото е влязло през решетките на първия етаж.
Квартирата на Сточна гара, в която живееха с баща и.
Малеби, аромат на малеби е пропил апартамента.
Татко и е застанал пред нея.Облечен в мек кафяв пуловер,
пуши цигара и бърка крем на котлона.Очилата са на главата му.
По радиото пак звучи Нора Джоунс със същото парче.
Ухае на малеби и лайка.Потъвам в спомена и топлината му.
Опитвам малеби, виждам очите на татко.Заедно сме тогава и сега.
И не, не е дълъг пътят към вкъщи, както пее Нора Джоунс, той е тук в сърцето.
Можеш да се връщаш винаги, когато застудее.
Един мирис, вкус, една песен те връща пак там в топлината на спомена.
И пак ти става топло и пак си вкъщи.И той е там❤️и ухае на малеби.
© Kalina Serkedjieva All rights reserved.
пуши цигара и бърка крем на котлона.Очилата са на главата му.
По радиото пак звучи Нора Джоунс със същото парче."
Велико! В любими!