Баладите от гробница отекват във нощта.
Черната кралица прелита с огнени крила.
Древни градове лежат в море от пясък
и под горещите лъчи изплува крясък:
„Хиляда и една невиждани лъжи,
фараонът върху пясъка лежи...”
Бавно слънцето изпуска искри
и всичко живо в пясъка се скри.
Ветрове играят си със пясъчните дюни.
Разказва им пустинята история без думи:
„Хиляда и една невиждани лъжи,
керван в далечината все лъщи...” ...