9.08.2009 г., 17:33 ч.

Сахара 

  Поезия » Пейзажна
545 0 2

Баладите от гробница отекват във нощта.

Черната кралица прелита с огнени крила.

 

Древни градове лежат в море от пясък

и под горещите лъчи изплува крясък:

„Хиляда и една невиждани лъжи,

фараонът върху пясъка лежи...”

 

Бавно слънцето изпуска искри

и всичко живо в пясъка се скри.

 

Ветрове играят си със пясъчните дюни.

Разказва им пустинята история без думи:

„Хиляда и една невиждани лъжи,

керван в далечината все лъщи...”

 

Души, изстрадали, изкупват грехове,

заровени дълбоко в пясъците.

 

разбудени проклятия от боговете златни.

Нашепват тихо дъждовете кратки:

„Хиляда и една невиждани лъжи,

скарабеи, кобри, богатства и мечти...”

 

 

© Живко Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • хаха тогава утре специално за тебе ще публикувам едно
  • Незабравимо!!!
    Мислите ти описват неповторимо болката човешка.
    Ще ми е интересно за красотата на любовта,какви ще ти са думите.
Предложения
: ??:??