2 нояб. 2007 г., 14:59

Сакат

830 0 4
Сакат съм, когато за тебе си мисля,
когато мислите крепят се от шина.


Сакат съм, когато с тебе говоря
и думите куцат, подпрени на рима.


Сакат съм, когато с тебе се смея,
а смехът нежно превързва сълзите.


Сакат съм, когато с тебе си плувам,
но само се нося, безрък, по вълните.


Сакат съм, в тебе когато аз гледам
и мозъкът бавно избожда очите.


Сакат съм, когато тебе прегърна,
а ръцете гордо ги режат мечтите.


Сакат съм, когато бягам към тебе
и разумът краката ми мели.


Сакат съм, защото така те копнея,
че заедно с тебе - него обичам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Любенов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрав! Хареса ми!
  • Страхотно е, обаче срам - не знам признавам, че не схванах кого НЕГО обичаш.
  • Харесва ми много, истинско е.
  • По принцип нямам навика да давам конкретни съвети за поправки, но тоя стих ми хареса много и не мога да изтрая да не предложа малка корекция на финала.

    Сакат съм, когато бягам към тебе,
    а разум жестоко краката отсича.

    Сакат съм, защото така те копнея,
    че заедно с тебе - него обичам.

    Само с добри чувства. Стихът го заслужава.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...