любе (Любомир Любенов)
5 1
2.11.2007 г., 14:59 ч.

Сакат 

  Поезия
676 0 4
Сакат съм, когато за тебе си мисля,
когато мислите крепят се от шина.


Сакат съм, когато с тебе говоря
и думите куцат, подпрени на рима.


Сакат съм, когато с тебе се смея,
а смехът нежно превързва сълзите.


Сакат съм, когато с тебе си плувам,
но само се нося, безрък, по вълните.


Сакат съм, в тебе когато аз гледам
и мозъкът бавно избожда очите.


Сакат съм, когато тебе прегърна,
а ръцете гордо ги режат мечтите.


Сакат съм, когато бягам към тебе
и разумът краката ми мели.


Сакат съм, защото така те копнея,
че заедно с тебе - него обичам.

© Любомир Любенов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрав! Хареса ми!
  • Страхотно е, обаче срам - не знам признавам, че не схванах кого НЕГО обичаш.
  • Харесва ми много, истинско е.
  • По принцип нямам навика да давам конкретни съвети за поправки, но тоя стих ми хареса много и не мога да изтрая да не предложа малка корекция на финала.

    Сакат съм, когато бягам към тебе,
    а разум жестоко краката отсича.

    Сакат съм, защото така те копнея,
    че заедно с тебе - него обичам.

    Само с добри чувства. Стихът го заслужава.
Предложения
: ??:??