Сакат
Сакат съм, когато за тебе си мисля,
когато мислите крепят се от шина.
Сакат съм, когато с тебе говоря
и думите куцат, подпрени на рима.
Сакат съм, когато с тебе се смея,
а смехът нежно превързва сълзите.
Сакат съм, когато с тебе си плувам,
но само се нося, безрък, по вълните.
Сакат съм, в тебе когато аз гледам
и мозъкът бавно избожда очите.
Сакат съм, когато тебе прегърна,
а ръцете гордо ги режат мечтите.
Сакат съм, когато бягам към тебе
и разумът краката ми мели.
Сакат съм, защото така те копнея,
че заедно с тебе - него обичам.
когато мислите крепят се от шина.
Сакат съм, когато с тебе говоря
и думите куцат, подпрени на рима.
Сакат съм, когато с тебе се смея,
а смехът нежно превързва сълзите.
Сакат съм, когато с тебе си плувам,
но само се нося, безрък, по вълните.
Сакат съм, в тебе когато аз гледам
и мозъкът бавно избожда очите.
Сакат съм, когато тебе прегърна,
а ръцете гордо ги режат мечтите.
Сакат съм, когато бягам към тебе
и разумът краката ми мели.
Сакат съм, защото така те копнея,
че заедно с тебе - него обичам.
© Любомир Любенов All rights reserved.
