Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
9 июн. 2007 г., 13:49

салкъмът се разплака от жадуване 

  Поэзия
569 0 11
Реших от теб да си отида...
да мога да съм себе си по своему,
салкъмът се разплака от жадуване
и трепнаха крилете му поветренно.
Направих крачка, без да се обърна,
но натежаха от вина политнали нозете
и върнах се, но вече за последно...
ако потегля, ще тръгна със сърцето си.
Очи затворих, мислейки, че ще ослепея
от блясъка на дълго чаканите истини.
Душата си разтворих, дано не оглупея
от безумните желания, все тъй красиви.
При теб останах само във съня ти,
наяве думите са някак тежки и раняват.
Прости ми, че не мога да съм друга...
Със вятъра салкъмите за мене плачат.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??