салкъмът се разплака от жадуване
Реших от теб да си отида...
да мога да съм себе си по своему,
салкъмът се разплака от жадуване
и трепнаха крилете му поветренно.
Направих крачка, без да се обърна,
но натежаха от вина политнали нозете
и върнах се, но вече за последно...
ако потегля, ще тръгна със сърцето си.
Очи затворих, мислейки, че ще ослепея
от блясъка на дълго чаканите истини.
Душата си разтворих, дано не оглупея
от безумните желания, все тъй красиви.
При теб останах само във съня ти,
наяве думите са някак тежки и раняват.
Прости ми, че не мога да съм друга...
Със вятъра салкъмите за мене плачат.
да мога да съм себе си по своему,
салкъмът се разплака от жадуване
и трепнаха крилете му поветренно.
Направих крачка, без да се обърна,
но натежаха от вина политнали нозете
и върнах се, но вече за последно...
ако потегля, ще тръгна със сърцето си.
Очи затворих, мислейки, че ще ослепея
от блясъка на дълго чаканите истини.
Душата си разтворих, дано не оглупея
от безумните желания, все тъй красиви.
При теб останах само във съня ти,
наяве думите са някак тежки и раняват.
Прости ми, че не мога да съм друга...
Със вятъра салкъмите за мене плачат.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
