21 июн. 2006 г., 13:31
САМ
Сгушена сьлза потайно чака
в ьгьла на поглед ням,
че мьжьт винаги е плакал,
прикрит от другите и сам.
Блести, издайнически свети,
но няма чест да изпьлзи.
Че как навьн! Нали мьжете
не ронят за любов сьлзи.
А зад нея скрити, наредени
напират тежко още сто.
Още сто сьлзи са неми, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация