21 июн. 2006 г., 13:31

САМ

928 0 20

                          САМ

Сгушена сьлза потайно чака
в ьгьла на поглед ням,
че мьжьт винаги е плакал,
прикрит от другите и сам.

Блести, издайнически свети,
но няма чест да изпьлзи.
Че как навьн! Нали мьжете
не ронят за любов сьлзи.

А зад нея скрити, наредени
напират тежко още сто.
Още сто сьлзи са неми,
от една жена - една любов.

И мьжьт без ропот чака
да се скрий денят огрян,
той винаги така е плакал -
прикрит от другите и сам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Яков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...