Jun 21, 2006, 1:31 PM

САМ

  Poetry
927 0 20

                          САМ

Сгушена сьлза потайно чака
в ьгьла на поглед ням,
че мьжьт винаги е плакал,
прикрит от другите и сам.

Блести, издайнически свети,
но няма чест да изпьлзи.
Че как навьн! Нали мьжете
не ронят за любов сьлзи.

А зад нея скрити, наредени
напират тежко още сто.
Още сто сьлзи са неми,
от една жена - една любов.

И мьжьт без ропот чака
да се скрий денят огрян,
той винаги така е плакал -
прикрит от другите и сам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Яков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...