15 янв. 2008 г., 10:07

Сам

1.8K 0 18

Безкрайна вечер в очакване на Теб.

Свеща безсилна е под натиска на мрака.

Топят се няколкото бучки лед.

Уиски смазва механизма на душата.

 

По мен полази някаква тревога.

Свободата исках да ти дам.

За миг помислих си, че мога...

За Бога! Трудно е да бъдеш сам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Леонид Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За Бога, прав си! За Бога, изпитах го същото.. помислих си, че мога да я дам... Стиховете са най-хубави, когато са изпитани от читателите. Отличен (6)
  • А защо самотата да не е време?! Време за градеж...Защото, когато дойде бурята колкото имаш - толкова ...
  • Благодаря много на всички!
  • Силно ,особено финала.Хареса ми.
  • Силно въздействащ стих!Поздравления!/виж:свеща/

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...