2 мар. 2016 г., 00:37

Сам 

  Поэзия
445 0 5
Сам
Омръзна ми! Като мъгла се стеля.
Достатъчно поемах тежки думи.
И ненавиждам хладната постеля,
таила толкоз нежност помежду ни!
Какъв сарказъм и каква ирония!
Душата бе започнала да диша.
И заблудена, от напираща мелодия,
отново бях започнала да пиша. ...
И взех, сама със себе си, да споря.
Не искам да се връщам във играта.
Започнах и сама да си говоря. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены

Предложения
: ??:??