Сам
Сам
Омръзна ми! Като мъгла се стеля.
Достатъчно поемах тежки думи.
И ненавиждам хладната постеля,
таила толкоз нежност помежду ни!
Какъв сарказъм и каква ирония!
Душата бе започнала да диша.
И заблудена, от напираща мелодия,
отново бях започнала да пиша. ...
И взех, сама със себе си, да споря.
Не искам да се връщам във играта.
Започнах и сама да си говоря.
И тази нощ ще легна на земята.
Самотник всеки е. Дори и в благодат.
Осмислих, всъщност, притчата позната.
Човекът идва сам на този свят.
И също сам си тръгва от земята.
© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
!
-
"Човекът идва сам на този свят.
И също сам си тръгва от земята."
Така е. Много хубаво стихотворение! Поздравления! -
Поздрав много ми хареса!
-
Мислил съм в идентична на твоята мисловна посока, Мари Елен. И ето какво измислих през лето 1973 :
Сам!
Къде?
Сам!
Защо?
Назад мъртво!
Напред тъмно!
Тук страшно!
Наравно с другите?
Ужасно...!
Поздравявам те за хубавия стих!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
И също сам си тръгва от земята."
Мъдри слова! Много ми хареса стихотворението! Поздравления!