Ето ме тук, седя си сам,
Колко време отмина, вече аз не знам...
Измежду хората, по-сам от всякога,
Колко ли много бих искал да съм с нея някога.
Ето ме тук, седя си сам,
С мисълта за нея, не умира и последния ми блян.
Сърцето ми на парченца разкъсано е то,
Чувствата не екваха, питах се, защо?
Ето ме тук, седя си сам,
Ни глас, ни звук бих могъл да издам.
Копнежът, по-силен от всякога е той,
колко ли бих искал да чуя думите: "Вече си мой".