Сам сред хората..

14 окт. 2007 г., 14:42

Поэзия

5.0 (1)

950 0 4

Сам се скиташ в мрачната гора,
в мрачната гора на своите мисли,
сам във своята тъга!
Самотен ти вървиш през сивата тълпа,
минават хора край теб,
а пътят празен шири се напред!
И не чуваш воплите на ничий стон,
искаш да се прибереш, но къде е твоя дом?
Търсиш в приветлива усмивка да се скриеш,
в любящ поглед да потънеш,
в топло сърце да се сгрееш...
Търсиш и продължаваш да бродиш, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

BEST OF THE BEST FROM NAPOLITANO
Выбор 1991

И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...
Думите тежат

Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
Падение и Спасение

В строках я переплету жизнь Пацан пошёл, путь в темноте В нем поселилась харизма спотыкаюсь в время ...

Ещё произведения »