Сам се скиташ в мрачната гора,
в мрачната гора на своите мисли,
сам във своята тъга!
Самотен ти вървиш през сивата тълпа,
минават хора край теб,
а пътят празен шири се напред!
И не чуваш воплите на ничий стон,
искаш да се прибереш, но къде е твоя дом?
Търсиш в приветлива усмивка да се скриеш,
в любящ поглед да потънеш,
в топло сърце да се сгрееш...
Търсиш и продължаваш да бродиш, ...