Сам сред хората..
Сам се скиташ в мрачната гора,
в мрачната гора на своите мисли,
сам във своята тъга!
Самотен ти вървиш през сивата тълпа,
минават хора край теб,
а пътят празен шири се напред!
И не чуваш воплите на ничий стон,
искаш да се прибереш, но къде е твоя дом?
Търсиш в приветлива усмивка да се скриеш,
в любящ поглед да потънеш,
в топло сърце да се сгрееш...
Търсиш и продължаваш да бродиш,
и от мисълта за покой се водиш.
Сред хората сам, във своя свят
се оттеглил,
миг на спокойствие в своите мисли
намерил,
в насълзения поглед на твойта душа,
аз виждам самотник, издигащ стена!
... И криеш се зад преграда, стоиш
и мълчиш,
гледаш безмълвен, в ума си към
пропаст вървиш.
В твойте очи живее самота,
с нея се храниш
и от света се браниш!
... От радиото тъжна песен се чува,
два през нощта е, а някой будува.
Седи в мрака и се взира,
пали цигара и в дима се скрива.
Той не говори със думи,
а с поглед и казва,
че иска прегръдка, но тя
му отказва!
Тя е черна и празна, дори без очи,
самота се нарича и него плени.
Обви му душата и сърцето му реже,
без кръв го раздира, примамва и лъже,
да й се отдаде, да го обладае,
има ли спасение - и той не знае!
... Някой обаче там ще помогне,
порочната връзка между тях ще разтрогне!
28.01.2006 г.
в мрачната гора на своите мисли,
сам във своята тъга!
Самотен ти вървиш през сивата тълпа,
минават хора край теб,
а пътят празен шири се напред!
И не чуваш воплите на ничий стон,
искаш да се прибереш, но къде е твоя дом?
Търсиш в приветлива усмивка да се скриеш,
в любящ поглед да потънеш,
в топло сърце да се сгрееш...
Търсиш и продължаваш да бродиш,
и от мисълта за покой се водиш.
Сред хората сам, във своя свят
се оттеглил,
миг на спокойствие в своите мисли
намерил,
в насълзения поглед на твойта душа,
аз виждам самотник, издигащ стена!
... И криеш се зад преграда, стоиш
и мълчиш,
гледаш безмълвен, в ума си към
пропаст вървиш.
В твойте очи живее самота,
с нея се храниш
и от света се браниш!
... От радиото тъжна песен се чува,
два през нощта е, а някой будува.
Седи в мрака и се взира,
пали цигара и в дима се скрива.
Той не говори със думи,
а с поглед и казва,
че иска прегръдка, но тя
му отказва!
Тя е черна и празна, дори без очи,
самота се нарича и него плени.
Обви му душата и сърцето му реже,
без кръв го раздира, примамва и лъже,
да й се отдаде, да го обладае,
има ли спасение - и той не знае!
... Някой обаче там ще помогне,
порочната връзка между тях ще разтрогне!
28.01.2006 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Божана Петрова Все права защищены
