Сам сред хората..
Сам се скиташ в мрачната гора,
в мрачната гора на своите мисли,
сам във своята тъга!
Самотен ти вървиш през сивата тълпа,
минават хора край теб,
а пътят празен шири се напред!
И не чуваш воплите на ничий стон,
искаш да се прибереш, но къде е твоя дом?
Търсиш в приветлива усмивка да се скриеш,
в любящ поглед да потънеш,
в топло сърце да се сгрееш...
Търсиш и продължаваш да бродиш,
и от мисълта за покой се водиш.
Сред хората сам, във своя свят
се оттеглил,
миг на спокойствие в своите мисли
намерил,
в насълзения поглед на твойта душа,
аз виждам самотник, издигащ стена!
... И криеш се зад преграда, стоиш
и мълчиш,
гледаш безмълвен, в ума си към
пропаст вървиш.
В твойте очи живее самота,
с нея се храниш
и от света се браниш!
... От радиото тъжна песен се чува,
два през нощта е, а някой будува.
Седи в мрака и се взира,
пали цигара и в дима се скрива.
Той не говори със думи,
а с поглед и казва,
че иска прегръдка, но тя
му отказва!
Тя е черна и празна, дори без очи,
самота се нарича и него плени.
Обви му душата и сърцето му реже,
без кръв го раздира, примамва и лъже,
да й се отдаде, да го обладае,
има ли спасение - и той не знае!
... Някой обаче там ще помогне,
порочната връзка между тях ще разтрогне!
28.01.2006 г.
в мрачната гора на своите мисли,
сам във своята тъга!
Самотен ти вървиш през сивата тълпа,
минават хора край теб,
а пътят празен шири се напред!
И не чуваш воплите на ничий стон,
искаш да се прибереш, но къде е твоя дом?
Търсиш в приветлива усмивка да се скриеш,
в любящ поглед да потънеш,
в топло сърце да се сгрееш...
Търсиш и продължаваш да бродиш,
и от мисълта за покой се водиш.
Сред хората сам, във своя свят
се оттеглил,
миг на спокойствие в своите мисли
намерил,
в насълзения поглед на твойта душа,
аз виждам самотник, издигащ стена!
... И криеш се зад преграда, стоиш
и мълчиш,
гледаш безмълвен, в ума си към
пропаст вървиш.
В твойте очи живее самота,
с нея се храниш
и от света се браниш!
... От радиото тъжна песен се чува,
два през нощта е, а някой будува.
Седи в мрака и се взира,
пали цигара и в дима се скрива.
Той не говори със думи,
а с поглед и казва,
че иска прегръдка, но тя
му отказва!
Тя е черна и празна, дори без очи,
самота се нарича и него плени.
Обви му душата и сърцето му реже,
без кръв го раздира, примамва и лъже,
да й се отдаде, да го обладае,
има ли спасение - и той не знае!
... Някой обаче там ще помогне,
порочната връзка между тях ще разтрогне!
28.01.2006 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Божана Петрова Всички права запазени
