САМА

29 дек. 2005 г., 07:44

Поэзия

593 0 2

САМА

Не ме е страх от непознатите пътеки

дори да падна – болката от удара

със всяко ставане ще бъде мъртва в мен.

И нищо няма да възпира пътя

да бяга в мислите ми все напред.

Не ме е страх, не ме винете,

но чужди пътища не ме влекат

и като непосилна мъка в мене тегне

безсилното желание за път познат.

За нещо, от което без да мисля

оказала съм се преди.

Не ме е страх от хора непознати,

с които бих могла да тръгна в път.

Не ме е страх, не ме винете.

Но е студено някъде отвътре

и сили нямам да вървя със тях.

Не ме винете, че съм слаба –

по чужди пътища, понесла

във себе си студена рана,

аз мога да мечтая само за назад.