etbarzeva (Елена Бързева)
132 92
29.12.2005 г., 7:44 ч.

САМА 

  Поезия
591 0 2

САМА

 

Не ме е страх от непознатите пътеки

дори да падна  – болката от удара

със всяко ставане ще бъде мъртва в мен.

И нищо няма да възпира пътя

да бяга в мислите ми все напред.

Не ме е страх, не ме винете,

но чужди пътища не ме влекат

и като непосилна мъка в мене тегне

безсилното желание за път познат.

За нещо, от което без да мисля

оказала съм се преди.

Не ме е страх от хора непознати,

с които бих могла да тръгна в път.

Не ме е страх, не ме винете.

Но е студено някъде отвътре

и сили нямам да вървя със тях.

Не ме винете, че съм слаба –

по чужди пътища, понесла

във себе си студена рана,

аз мога да мечтая само за назад.

© Елена Бързева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??