САМА
САМА
Не ме е страх от непознатите пътеки
дори да падна – болката от удара
със всяко ставане ще бъде мъртва в мен.
И нищо няма да възпира пътя
да бяга в мислите ми все напред.
Не ме е страх, не ме винете,
но чужди пътища не ме влекат
и като непосилна мъка в мене тегне
безсилното желание за път познат.
За нещо, от което без да мисля
оказала съм се преди.
Не ме е страх от хора непознати,
с които бих могла да тръгна в път.
Не ме е страх, не ме винете.
Но е студено някъде отвътре
и сили нямам да вървя със тях.
Не ме винете, че съм слаба –
по чужди пътища, понесла
във себе си студена рана,
аз мога да мечтая само за назад.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Бързева Всички права запазени
