САМА

Dec 29, 2005, 7:44 AM

Poetry

590 0 2

САМА

Не ме е страх от непознатите пътеки

дори да падна – болката от удара

със всяко ставане ще бъде мъртва в мен.

И нищо няма да възпира пътя

да бяга в мислите ми все напред.

Не ме е страх, не ме винете,

но чужди пътища не ме влекат

и като непосилна мъка в мене тегне

безсилното желание за път познат.

За нещо, от което без да мисля

оказала съм се преди.

Не ме е страх от хора непознати,

с които бих могла да тръгна в път.

Не ме е страх, не ме винете.

Но е студено някъде отвътре

и сили нямам да вървя със тях.

Не ме винете, че съм слаба –

по чужди пътища, понесла

във себе си студена рана,

аз мога да мечтая само за назад.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Дора (Дорика Цачева)

2005-12-30T11:41:34+02:00

Браво, Бързева!!! Много ми харесва.
White`swallow (Христина Павлова)

2005-12-29T16:03:14+02:00

Харесва ми!