САМА
САМА
Не ме е страх от непознатите пътеки
дори да падна – болката от удара
със всяко ставане ще бъде мъртва в мен.
И нищо няма да възпира пътя
да бяга в мислите ми все напред.
Не ме е страх, не ме винете,
но чужди пътища не ме влекат
и като непосилна мъка в мене тегне
безсилното желание за път познат.
За нещо, от което без да мисля
оказала съм се преди.
Не ме е страх от хора непознати,
с които бих могла да тръгна в път.
Не ме е страх, не ме винете.
Но е студено някъде отвътре
и сили нямам да вървя със тях.
Не ме винете, че съм слаба –
по чужди пътища, понесла
във себе си студена рана,
аз мога да мечтая само за назад.
© Елена Бързева All rights reserved.
