Сама

6 июн. 2007 г., 19:41

Поэзия

744 1 0

Не ме оставяй отново сама,
недей, без теб ще умра.
Прости ми умолявам те, ела
при мен върни се ти сега.

Не ме оставяй, нямам сили.
Ти едничък стимул
за живот ми бе.

А сега без теб, какво?
За кога аз да се боря?
За какво кажи аз да живея?
След теб нищо не ми остана.

Само отчайващата празнина,
конкурираща се с мисли мрачни,
кое да избера: животът или смъртта?
И двете водещо към неизвестното.

Сама

Свързани произведения

Комментарии

Предложения