6 июн. 2007 г., 19:41

Сама

1.1K 1 0
Не ме оставяй отново сама,
недей, без теб ще умра.
Прости ми умолявам те, ела
при мен върни се ти сега.

Не ме оставяй, нямам сили.
Ти едничък стимул
за живот ми бе.

А сега без теб, какво?
За кога аз да се боря?
За какво кажи аз да живея?
След теб нищо не ми остана.

Само отчайващата празнина,
конкурираща се с мисли мрачни,
кое да избера: животът или смъртта?
И двете водещо към неизвестното.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...